Хиперкинетичното разстройство

Хиперкинетичното разстройство е едно от най-честите психични разстройства в детството. То се характеризира с несъответно високо за развитието на детето ниво на невнимание, активност и импулсивност. Децата с това разстройство имат подчертани трудности, проявяващи се в дома, в училище, с връстници. Честота на хиперкинетичното разстройство в училищна възраст (ХКР) е 1% . Пиковата възраст за изява е между 6 и 9 години, макар че симптомите могат да се наблюдават и преди 5-годишна възраст. При момчетата разстройството е от 3 до 5 пъти по-често в сравнение с момичетата.

 Характерни особености

A. Симптоми на нарушено внимание

• Често не внимава за детайлите или прави грешки по невнимание при работа в училище или в друга дейност
• Често има трудност с поддържането на вниманието при задачи или игрови дейности
• Често изглежда, че не слуша, когато му се говори
• Често не следва инструкциите и не успява да завърши училищната работа, домашните задължения или задълженията на работното място.
• Често се затруднява да се организира за задачите и дейностите
• Често избягва, не харесва или с нежелание се ангажира в задачи, изискващи продължително умствено усилие (като задачи в училище или домашни работи)
• Често губи предмети, необходими за изпълнението на задачи или активности (например играчки, училищни пособия, моливи, книги)
• Често се разсейва от странични незначителни стимули
• Често забравя при ежедневните дейности

B. Симптоми на хиперактивност и импулсивност

Хиперактивност

• Често шава с ръце или крака, или се движи на стола
• Често става от мястото си в клас или в друга ситуация, в която се очаква да остане седнал
• Често бяга напред-назад или се катери в ситуации, в които това е неподходящо
• Често му е трудно да остане тихо или да се ангажира с дейности в свободното време
• Често е в движение или сякаш е движен от мотор
• Често говори прекалено

Импулсивност

• Често бърза да отговори преди да е чул въпроса до края
• Често трудно изчаква реда си
• Често прекъсва другите или се натрапва (намесва се в разговори или игри)

Симптомите трябва да са налице в две или повече ситуации (например вкъщи и в училище) и поведението следва да повлиява значително функционирането на детето.

Генеза

Хиперкинетичното разстройство е невробиологично разстройство, което е мултифакториално обусловено. Роля играят множество средови, биологични и генетични фактори. При разстройството е установен значим генетичен компонент. Хиперкинетичното разстройство се свързва с неблагополучия във вътреутробното или ранното детско развитие. Обсъждат се средови фактори като пушене и консумация на алкохол по време на бременността, ниско телесно тегло, недоносеност и други.

При това разстройство се установяват нарушения в катехоламиновата невротрансмисия (преноса на допамин и норадреналин между невроните).

Ако вашето дете страда от това нарушение, трябва да знаете, че това е психично разстройство с реални невробиологични причини. То не се дължи на лошо възпитание.

Психиатричната оценка  включва:

• събиране на задълбочени данни за поведението на детето от поне 2 различни източника-например родители, учители 
• интервю с детето и наблюдение на поведението му 
• психологично изследване от клиничен психолог
• оценка на семейните взаимоотношения и начина на живот на семейството
• изследване на езиковото развитие (в определени случаи).

Протичане на хиперкинетичното разстройство

До скоро се е смятало, че децата “израстват” хиперкинетичното разстройство (ХКР). През последните години тази оптимистична гледна точка е ревизирана. Съвременните проучвания показват възрастова трансформация на проблемите в юношеството и в зряла възраст и хронифициране. Изследванията показват, че повечето от децата с хиперкинетично разстройство продължават да покриват диагностичните критерии по време на юношеството, а не малка част от тях имат симптоми на разстройството дори и в зряла възраст.

Юношите с хиперкинетично разстройство по-често  имат училищни затруднения, антисоциално и криминално поведение, катастрофи с моторни превозни средства, депресивни и тревожни разстройства и пр.

Семействата на деца с хиперкинетично разстройство са с повишено равнище на стрес, с повишена депресивност, с по-чести брачни конфликти и с по-нисък професионален статус.

Някои възможни неблагоприятни последствия за индивидите с ХКР:

• честа смяна на детски заведения или училища, отпадане от училище,  получаване на ниско образование
• наличие на малък брой приятели или липса на такива
• повишен медицински риск поради по-чести наранявания, счупвания, отравяния и др.
• повишена честота на участие в ПТП
• по-честа злоупотреба със забранени субстанции.

Терапия

Терапевтичните стратегии с доказана ефективност при хиперкинетичното разстройство включват:

• информиране на семейството и обучение
• родителски тренинг за справяне
• поведенчески интервенции в детските градини и в училище
• обучение и поведенческа терапия с проблемното дете
• тренинг на детето за развитие на социални умения
• адаптиране на обучителните програми и училищна среда
• обучение на учителите за същността на разстройството
• медикаментозно лечение под лекарски контрол.

В нашата страна няма достатъчно програми за деца с хиперкинетично разстройство, а медикаментозното лечение не се заплаща от НЗОК.